ТОПЛИНЕН РЕЖИМ И ХИГИЕНА В ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

Докато при другите домашни животни човекът се грижи да им съзнава оптимални условия на живот, пчелите са в състояние сами да си подсигуряват всичко необходимо. Те сами изграждат жилището си, събират, преработват и складирват хранителните си запаси успешно регулират температурата и влажността вътре в кошера за нормално развитие на пилото и цялото семейство през резличните годишни сезони. Когато има пило в семейството температурата трябва да е 34-35°С и относителната влажност-60-90%.


За да намалят излишния разход на топлина, при отсъствие на пило и при ниски външни температури (под 14°С), те образуват кълбо. Това е биологично приспособление, възникнало в процеса на еволюцията, което им помага да оцелеят при зимни условия.

Влажността в пчелното гнездо също е от важно значение за живота им и те я регулират. Когато не се донася нектар влажността се движи в границите на 75-90%. По време на главната паша, когато има принос на нектар, от който трябва да се изпари излишната влага, те я свалят от 54 до 66%.

Важен фактор за нормалното развитие на биологичните процеси е присъствието на кислород, което пчелите извършват чрез постоянното вентилиране. През зимата, 

когато са на кълбо, пчелите изпадат в анабиоза (полуживот), намаляват консумацията на кислород и забавят окислителните процеси, което е от значение да се запазят жизнени по-продължително време и при нужда през пролетта да могат да възстановят своите функци. Това се получава с помощта на по-високото съдържание на въглероден диоксид (двуокис) вътре в гнездото, който забавя окислителните процеси в организма им.


Установено е, че при Дадан-Блатови кошери, пчелите много по-добре зимуват при отворена горна прелка и затворена долна. При многокорпусните е по-добре пчелите да зимуват върху допълнителен корпус с празни пити.


За успешното отглеждане на пчели, пчеларят трябва да познава добре изискванията им за оптимална температура, влажност и чист въздух, за да може активно да ги подпомага в тази насока

Пчелите са студеноустоичиви насекоми. Когато няма пило в гнездото, при наличие на храна, те сами се оправят и в най-студени дни и при различни условия (хралупи, скали, циментови стълбове, на открито и др). При появата на пило обаче температурата трябва да се поддържа постояно в рамките на 34-35°С . В ранна пролет, когато дневните температури са високи 15-22°С, а нощните – често са под 0°С и по-ниски, пчелите не успяват да покрият цялото пило и да го отопляват, тогава останалото непокрито пило по края на питите се простудява и загива, а една част се разболява от условно патогени болести (доброкачествените гнилци, септицемия, паратиф, асксосфероза и др). Така че спокойно може да се каже, че температурата и хигиената в гнездата в ранна пролет са от най-голямо здравословно значение за пчелите.

При модерното разборна пчеларство, когато пчеларя се стреми да извлече повече продукция от своите семейства, от голямо значение е постоянната му намеса за осигуряване на оптимални условия за бързото им развитие. Като се има предвид, че през зимата в едно семейство има около 10-15 000 пчели, а за усиления медосбор след месец и половина са нужни 50-60 000, то той трябва да прилага системи от мерки за запазване на топлината в гнездото, като го свива, доколкото е възможно и постепенно да го разширява с оглед неговото развитие. Стесняване, разширяване и затопляне са първите пролетни работи на пчеларя.При продължителния затворен зимен режим на живот на пчелните семейства се създават условия за размножаване на патогените причинители, както в пчелите (поради невъзможност от очистително облитане), така и в кошера (от умрелите пчели, диарични изпражнения и други отпадъци). При първото затопляне пчелите започват да почистват гнездото, но голяма част от пчелите са ангажирани за донасяне на вода и прашец, затова пчеларят трябва да им помогне. Това става чрез сваляне, почистване и обгаряне на дъната на кошерите, премахване на празните и излишни пити от гнездото, разпечатвене на пити с мед до пилото, затоплане отстрани и отгоре на гнездата. Много важно условие е в ранна пролет да бъде подсигурена чиста вода на пчелите, за да не посещават разни помийни ями и отходни води, откъдето внасят в гнездото причинителите на паратиф, рикетциози, колиинфекции и др.

Негова постоянна грижа трябва да бъде: чрез храната, водата и микроклимата вътре в кошера да създава условия за повишаване на естествената устойчивост на пчелните семейства спрямо болести и по технологичен път да намалява възможностите за внасяне на инфекции вътре в семейството.

Това се постига чрез правилно отглеждане на семействата.

Автор: Доц. д-р Боян Първулов


Източник: Пчеларски Вестник