15.06.2018 г.

Хващане на рой пчели в кошер

Беше тих следобед в който разпускахме на вилата. В този ден обаче пчелите не мислеха така, беше ден за роене. Всички кошери гъмжат от пчели. Обаче сутринта ние решихме да проведем един експеримент. Заложихме кошер с една изградена рамка плюс един флакон Про Рой. Аромата беше толкова силен и резултата не след дълго беше налице. Докато релаксирахме под липовата сянка пчелите работеха неуморно, изведнъж се изви рояк като облак и се залепи за кошера, който бяхме заложили. Е, нямаше как, почивката беше до тук. Облякохме блузоните, запалихме духалото и започнахме да приканваме пчелите по-бързо да се ориентират към новият си дом.


След като се прибраха всички вътре отворихме кошера и добавихме още пити. Ще споделя лично мое мнение, мисля че така, по този начин създадено семейство е много по-добро и силно. Имам в предвид когато естествено се е роило.
Другият път ще ви разкажа как се развива това семейство.

2.06.2018 г.

ДА ОПАЗИМ ПЧЕЛИТЕ ОТ РОЕНЕ

Роенето не е самоцелно занимание на пчелите, а вроден инстинкт за размножаване. При него се увеличава броят на пчелните семейства и те се разселват в други райони. Много често новият рояк прелита големи разстояния в търсене на друго подходящо място за разселване. То се открива от пчелите разузнавачки още преди да излети роякът от старото си място.
Роенето е полезно за пчелите, но не и за пчеларя, тъй като пчелите на изпадналото в роево състояние семейство са пасивни. Те не летят, не работят в кошера, висят като брада под прилетната дъска или стената на кошера, не отделят восък и не изграждат пити. Пчелата майка изцяло спира снасянето на яйца, теглото й силно намалява, за да може и тя също да излети с рояка. Това води до понижаването на продукцията, защото след излитането на роя в семейството силно намалява броят на пчелите и те не могат да използват следващите паши.

За появата на роево състояние или инстинкт за роене трябва да са налице някои условия: в пчелното семейство да има голямо количество запечатано пило, да има много малко или изобщо да няма открито пило, да има наличие на много млади пчели и слаба поддържаща паша. Така възникналите условия не ангажират младите пчели с отглеждането на пилото или с преработката на нектара.

До това състояние се стига винаги по вина на пчеларя, който не е осигурил на майката достатъчно площи за снасяне. Когато това бъде направено, се осигуряват постоянни площи с открито пило, за изхранването на което са ангажирани младите пчели.
Добрият пчелар не бива да допуска роево състояние в пчелина през лятото. За целта трябва да се осигурят на майката неограничени площи за снасяне на яйца.

Ако плодникът е пълен с пило – 8-9 пити, то на даданблатовите системи се поставя магазин, а на многокорпусните системи – коруси. За недопускане на роене пчелното семейство трябва да се наблюдава периодично, да се регулира яйцеснасянето и да се осигури изобилие на открито пило.

Ако тази статия ви е била полезна, споделете с ваши колеги и познати! Ще се радвам на успешна година! :)
Източник: Вестник Десант

26.05.2018 г.

ТОПЛИНЕН РЕЖИМ И ХИГИЕНА В ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО



Докато при другите домашни животни човекът се грижи да им съзнава оптимални условия на живот, пчелите са в състояние сами да си подсигуряват всичко необходимо. Те сами изграждат жилището си, събират, преработват и складирват хранителните си запаси успешно регулират температурата и влажността вътре в кошера за нормално развитие на пилото и цялото семейство през резличните годишни сезони. Когато има пило в семейството температурата трябва да е 34-35°С и относителната влажност-60-90%.


За да намалят излишния разход на топлина, при отсъствие на пило и при ниски външни температури (под 14°С), те образуват кълбо. Това е биологично приспособление, възникнало в процеса на еволюцията, което им помага да оцелеят при зимни условия.

Влажността в пчелното гнездо също е от важно значение за живота им и те я регулират. Когато не се донася нектар влажността се движи в границите на 75-90%. По време на главната паша, когато има принос на нектар, от който трябва да се изпари излишната влага, те я свалят от 54 до 66%.


Важен фактор за нормалното развитие на биологичните процеси е присъствието на кислород, което пчелите извършват чрез постоянното вентилиране. През зимата, 

когато са на кълбо, пчелите изпадат в анабиоза (полуживот), намаляват консумацията на кислород и забавят окислителните процеси, което е от значение да се запазят жизнени по-продължително време и при нужда през пролетта да могат да възстановят своите функци. Това се получава с помощта на по-високото съдържание на въглероден диоксид (двуокис) вътре в гнездото, който забавя окислителните процеси в организма им.


Установено е, че при Дадан-Блатови кошери, пчелите много по-добре зимуват при отворена горна прелка и затворена долна. При многокорпусните е по-добре пчелите да зимуват върху допълнителен корпус с празни пити.



За успешното отглеждане на пчели, пчеларят трябва да познава добре изискванията им за оптимална температура, влажност и чист въздух, за да може активно да ги подпомага в тази насока

Пчелите са студеноустоичиви насекоми. Когато няма пило в гнездото, при наличие на храна, те сами се оправят и в най-студени дни и при различни условия (хралупи, скали, циментови стълбове, на открито и др). При появата на пило обаче температурата трябва да се поддържа постояно в рамките на 34-35°С . В ранна пролет, когато дневните температури са високи 15-22°С, а нощните – често са под 0°С и по-ниски, пчелите не успяват да покрият цялото пило и да го отопляват, тогава останалото непокрито пило по края на питите се простудява и загива, а една част се разболява от условно патогени болести (доброкачествените гнилци, септицемия, паратиф, асксосфероза и др). Така че спокойно може да се каже, че температурата и хигиената в гнездата в ранна пролет са от най-голямо здравословно значение за пчелите.



При модерното разборна пчеларство, когато пчеларя се стреми да извлече повече продукция от своите семейства, от голямо значение е постоянната му намеса за осигуряване на оптимални условия за бързото им развитие. Като се има предвид, че през зимата в едно семейство има около 10-15 000 пчели, а за усиления медосбор след месец и половина са нужни 50-60 000, то той трябва да прилага системи от мерки за запазване на топлината в гнездото, като го свива, доколкото е възможно и постепенно да го разширява с оглед неговото развитие. Стесняване, разширяване и затопляне са първите пролетни работи на пчеларя.При продължителния затворен зимен режим на живот на пчелните семейства се създават условия за размножаване на патогените причинители, както в пчелите (поради невъзможност от очистително облитане), така и в кошера (от умрелите пчели, диарични изпражнения и други отпадъци). При първото затопляне пчелите започват да почистват гнездото, но голяма част от пчелите са ангажирани за донасяне на вода и прашец, затова пчеларят трябва да им помогне. Това става чрез сваляне, почистване и обгаряне на дъната на кошерите, премахване на празните и излишни пити от гнездото, разпечатвене на пити с мед до пилото, затоплане отстрани и отгоре на гнездата. Много важно условие е в ранна пролет да бъде подсигурена чиста вода на пчелите, за да не посещават разни помийни ями и отходни води, откъдето внасят в гнездото причинителите на паратиф, рикетциози, колиинфекции и др.


Негова постоянна грижа трябва да бъде: чрез храната, водата и микроклимата вътре в кошера да създава условия за повишаване на естествената устойчивост на пчелните семейства спрямо болести и по технологичен път да намалява възможностите за внасяне на инфекции вътре в семейството.

Това се постига чрез правилно отглеждане на семействата.


Автор: Доц. д-р Боян Първулов


Източник: Пчеларски Вестник

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВОДА НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА


На всички отглеждани животни стопанинът им осигурява храна и вода. За разлика от тях пчелите сами си създават запаси от мед и прашец и си носят вода. В съвременното пчелоотглеждане се препоръчва хранене и поене на пчелите през трудни за снабдяването им периоди от годината. И докато в подхранването, особено при пролетното развитие, сме старателни, поенето го подценяваме и нехаем. А водата наред с храната е жизнено необходима за пчелите. Те я използват за задоволяване на собствените си нужди, за отглеждане на пилото и за поддържане на оптимални условия от влага и топлина в пчелното гнездо.

Водното съдържание в мускулите и тъканите в тялото на пчелите е високо – 75-80%. Още по-високо е в хемолимфата, където може да надмине 90%. Постоянният разход на вода, породен от разпадането на продуктите и обмяната на веществата, налага нейното редовно набавяне.

Най-голямо е потреблението на вода от пчелите при пролетното интензивно развитие и за охлаждане на гнездото през горещите летни дни. Само за 6 дни, колкото продължава личинковият период, теглото й се увеличава около 1500 пъти. Затова е необходима освен много храна и вода, с която се приготвя кашицата от мед, прашец и вода. Поради липса на вода пчелите могат даже да изхвърлят личинките от килийките. Мед и прашец винаги има „на склад“ в пчелното гнездо, но вода – няма. Според наблюдения на американския пчеларски изследовател Парк донасяната от летящите пчели вода се предава на вътрешногнездовите. Съхраняваната в медовото им стомахче вода се затопля и става подходяща за употреба. Тези пчели, наречени от изследователя „резервоари“, нямат други задължения в пчелното гнездо освен да стоят близо до пилото и да чакат. Част от изпаряваната вода по време на обработката й от пчелите служи за подобряване режима на влажност в пределите на пилото.
Поддържането на стабилен режим в пчелното гнездо по отношение на влага и топлина е основна грижа на пчелите. През есенно-зимния период в условията на зимно кълбо и липса на пило, потребностите от вода са незначителни и се задоволяват от образуващата се влага. Когато летните горещини надминат 40 градуса по Целзий, пчелите не допускат прегряване на гнездото. Освен повишено вентилиране те носят вода, която разпръскват в него. В процеса на изпарение тя поема голямо количество топлина, при което гнездото се охлажда.


Пчелите разходват много енергия, храна и време за обезпечаване на семейството с необходимата вода, особено при липса на паша. По време на добра паша потребността от вода се удовлетворява за сметка на постъпващия в кошера нектар. Съдържанието на вода в нектара достига до 80%, а в меда остава около 18-20%. Зад това изпарение на водата стои огромен пчелен труд, но част от нея те ползват за себе си.
Според някои изследвания в районите с умерен климат годишното потребление на вода от едно пчелно семейство е около 30 литра. Ежедневното му разпределение през март е 45 грама, април 65 грама, май и юни по 200 грама, юли – 300 грама, август – 120 грама, септември – 75 грама и до средата но октомври по 25 грама. При липса на паша пчелите носят вода от локви, вирове, ручеи, помийни ями, тоалетни и др.
За едно излитане една пчела донася около 20 мг вода, за пренасянето на 1 грам са необходими 50 пчели. Ако нужната вода е 200 грама, донасят я 100 пчели за 10 излитания, т.е. през целия работен ден. Пресметнато за един пчелин излиза, че доста голям брой пчели са ангажирани с нейното набавяне. Освен това за вода пчелите отиват и при по-ниски температури /6-8 градуса по Целзий/, изпадат в състояние на вцепенение и загиват. Ако донесената вода е от неподходящи водоизточници, в гнездото може да се внесе зараза.
Водата за поене на пчелите по качества трябва да отговаря на изискванията за питейна. Може да се поднася от пчеларя в поилка, чрез хранилката, като се налее в празни килийки на питите и фитил за газена лампа, потопен във вода. Не се препоръчва поставяне на вода в съдове като легени, прерязани автомобилни гуми и др. Практикуването на такова поене налага постоянно подменяне на водата, често измиване на съдовете и поставяне в тях на поплавъци, върху които да кацат пчелите. Препоръчва се поилка с течаща вода от метален, пластмасов или дървен съд с вместимост 50-100 литра, до чието дъно е поставено кранче. Под капещата от него вода под наклон се слага по-широка талпа /най-добре от иглолистен материал/, върху която зигзагообразно са издълбани улеи или наковани летвички. По наклона водата се разлива по цялата дъска и предоставя възможност на повече пчели да я посещават. Ако капят по 2 капки на секунда, това е достатъчно количество за поенето на 50 пчелни семейства. Поилката се слага на завет, на място, огрявано от слънцето. Тъй като пчелите напролет предпочитат леко затоплена вода, добре е съдът да бъде боядисан с черна боя. Практична е поилка от 1-литров стъклен буркан, който се поставя с отвора надолу върху пластмасова или стъклена подложка, с размери 15-20 см. Върху отвора на буркана предварително се простъргва с пила малък прорез. Водата натича постоянно върху плочата, откъдето, пчелите я вземат. Тъй като водата е малко, подходящо е такава поилка да се сложи встрани от входа на всеки кошер.
Познавам потомствени пчелари, които с успех я ползват повече от 20 години.
Освен затоплена, напролет пчелите обичат леко подсолена вода – 0,01 %. И за да не налагаме на пчелите само такава вода, добре е на пчелина да има две поилки. Пчеларят Гълъб Донев в дългогодишната си пчеларска практика използва две поилки – едната с обикновена, другата с подсолена вода. Богатият му теоретически и практически опит му позволява по посещаемостта на поилките да съди и за състоянието на пчелина.


Макар пчелите да са най-изявени в поддържането на екологичното равновесие в природата, те не могат да променят негативните глобални процеси. В условията на суша нектароотделянето намалява, грижите за пчелите нарастват. Затова в оставащото ни до пролетта време да намерим и приведем в порядък изоставените поилки или да направим нови.


Източник: Пчеларски Вестник