На всички отглеждани животни стопанинът им осигурява храна и вода. За разлика от тях пчелите сами си създават запаси от мед и прашец и си носят вода. В съвременното пчелоотглеждане се препоръчва хранене и поене на пчелите през трудни за снабдяването им периоди от годината. И докато в подхранването, особено при пролетното развитие, сме старателни, поенето го подценяваме и нехаем. А водата наред с храната е жизнено необходима за пчелите. Те я използват за задоволяване на собствените си нужди, за отглеждане на пилото и за поддържане на оптимални условия от влага и топлина в пчелното гнездо.
Водното съдържание в мускулите и тъканите в тялото на пчелите е високо – 75-80%. Още по-високо е в хемолимфата, където може да надмине 90%. Постоянният разход на вода, породен от разпадането на продуктите и обмяната на веществата, налага нейното редовно набавяне.
Най-голямо е потреблението на вода от пчелите при пролетното интензивно развитие и за охлаждане на гнездото през горещите летни дни. Само за 6 дни, колкото продължава личинковият период, теглото й се увеличава около 1500 пъти. Затова е необходима освен много храна и вода, с която се приготвя кашицата от мед, прашец и вода. Поради липса на вода пчелите могат даже да изхвърлят личинките от килийките. Мед и прашец винаги има „на склад“ в пчелното гнездо, но вода – няма. Според наблюдения на американския пчеларски изследовател Парк донасяната от летящите пчели вода се предава на вътрешногнездовите. Съхраняваната в медовото им стомахче вода се затопля и става подходяща за употреба. Тези пчели, наречени от изследователя „резервоари“, нямат други задължения в пчелното гнездо освен да стоят близо до пилото и да чакат. Част от изпаряваната вода по време на обработката й от пчелите служи за подобряване режима на влажност в пределите на пилото.
Поддържането на стабилен режим в пчелното гнездо по отношение на влага и топлина е основна грижа на пчелите. През есенно-зимния период в условията на зимно кълбо и липса на пило, потребностите от вода са незначителни и се задоволяват от образуващата се влага. Когато летните горещини надминат 40 градуса по Целзий, пчелите не допускат прегряване на гнездото. Освен повишено вентилиране те носят вода, която разпръскват в него. В процеса на изпарение тя поема голямо количество топлина, при което гнездото се охлажда.
Пчелите разходват много енергия, храна и време за обезпечаване на семейството с необходимата вода, особено при липса на паша. По време на добра паша потребността от вода се удовлетворява за сметка на постъпващия в кошера нектар. Съдържанието на вода в нектара достига до 80%, а в меда остава около 18-20%. Зад това изпарение на водата стои огромен пчелен труд, но част от нея те ползват за себе си.
Според някои изследвания в районите с умерен климат годишното потребление на вода от едно пчелно семейство е около 30 литра. Ежедневното му разпределение през март е 45 грама, април 65 грама, май и юни по 200 грама, юли – 300 грама, август – 120 грама, септември – 75 грама и до средата но октомври по 25 грама. При липса на паша пчелите носят вода от локви, вирове, ручеи, помийни ями, тоалетни и др.
За едно излитане една пчела донася около 20 мг вода, за пренасянето на 1 грам са необходими 50 пчели. Ако нужната вода е 200 грама, донасят я 100 пчели за 10 излитания, т.е. през целия работен ден. Пресметнато за един пчелин излиза, че доста голям брой пчели са ангажирани с нейното набавяне. Освен това за вода пчелите отиват и при по-ниски температури /6-8 градуса по Целзий/, изпадат в състояние на вцепенение и загиват. Ако донесената вода е от неподходящи водоизточници, в гнездото може да се внесе зараза.
Водата за поене на пчелите по качества трябва да отговаря на изискванията за питейна. Може да се поднася от пчеларя в поилка, чрез хранилката, като се налее в празни килийки на питите и фитил за газена лампа, потопен във вода. Не се препоръчва поставяне на вода в съдове като легени, прерязани автомобилни гуми и др. Практикуването на такова поене налага постоянно подменяне на водата, често измиване на съдовете и поставяне в тях на поплавъци, върху които да кацат пчелите. Препоръчва се поилка с течаща вода от метален, пластмасов или дървен съд с вместимост 50-100 литра, до чието дъно е поставено кранче. Под капещата от него вода под наклон се слага по-широка талпа /най-добре от иглолистен материал/, върху която зигзагообразно са издълбани улеи или наковани летвички. По наклона водата се разлива по цялата дъска и предоставя възможност на повече пчели да я посещават. Ако капят по 2 капки на секунда, това е достатъчно количество за поенето на 50 пчелни семейства. Поилката се слага на завет, на място, огрявано от слънцето. Тъй като пчелите напролет предпочитат леко затоплена вода, добре е съдът да бъде боядисан с черна боя. Практична е поилка от 1-литров стъклен буркан, който се поставя с отвора надолу върху пластмасова или стъклена подложка, с размери 15-20 см. Върху отвора на буркана предварително се простъргва с пила малък прорез. Водата натича постоянно върху плочата, откъдето, пчелите я вземат. Тъй като водата е малко, подходящо е такава поилка да се сложи встрани от входа на всеки кошер.
Познавам потомствени пчелари, които с успех я ползват повече от 20 години.
Освен затоплена, напролет пчелите обичат леко подсолена вода – 0,01 %. И за да не налагаме на пчелите само такава вода, добре е на пчелина да има две поилки. Пчеларят Гълъб Донев в дългогодишната си пчеларска практика използва две поилки – едната с обикновена, другата с подсолена вода. Богатият му теоретически и практически опит му позволява по посещаемостта на поилките да съди и за състоянието на пчелина.
Макар пчелите да са най-изявени в поддържането на екологичното равновесие в природата, те не могат да променят негативните глобални процеси. В условията на суша нектароотделянето намалява, грижите за пчелите нарастват. Затова в оставащото ни до пролетта време да намерим и приведем в порядък изоставените поилки или да направим нови.
Източник: Пчеларски Вестник
Няма коментари:
Публикуване на коментар